Всяка книга има своя творческа съдба, своя история, в която е отразена спецификата на времето, съдбата на писателя, пътят на проникване на литературата и литературния вкус на читателя. В тези взаимоотношения участват много имена – на автори, на печатари, на настоятели и иждивители (благодетели), на книжари и накрая читателя. Така кръгът се затваря и се осъществява връзката между автора на литературната творба и нейния адресат – възрожденския читател.
Съществуващите преписи не са могли да осъществят именно тази връзка до началото на ХІХ век. Затрудненията по печатането на възрожденската книжнина са били достатъчни, за да осуетят излизането й за дълъг период от време. Липсват печатници, още повече печатарското ни дело едва се съвзема 40-те години на ХІХ век. Липсата на печатна база създава трудности с взаимоотношенията между автор и читател и поставя сериозни проблеми пред българското книгоразпространение от този период.
Малко от вас може би знаят, че в библиотеката в Дупница има старопечатни книги.
